Какво ще ядат 9 млрд. души през 2050 г.

На провелата се неотдавна в Лондон конференция Crop World Global 2012 експерти в областта на зърнопроизводството обсъдиха глобалните социални, икономически, политически и технологични фактори, които ще движат сектора през следващите години.

Перспективата населението на Земята да достигне 9 млрд. души през 2050 г. ще промени драстично съществуващите отношения на търсене и предлагане, съгласиха се участниците във форума. Ето някои от прогнозите на експертите:

• Ръстът на населението и нарастването на благосъстоянието в развиващите се страни ще промени тенденциите на консумация. Миграцията на население от селските към градските региони на Китай и Югоизточна Азия ще повиши значително консумацията на протеини. Това обаче няма да е толкова промяна от зърнени храни към месо/ риба, колкото към консумацията на повече растителни масла, мляко и млечни продукти
• Консумацията на повече млечни продукти е типична за Индия и суб-континента. Тя се съпровожда и с нарастнало потребление на бобови култури.
• Докато консумацията на растителни масла в света като цяло е в стагнация, тя бележи сериозен ръст в Югоизточна Азия. Това има сериозно отражение върху околната среда, тъй като голяма част от потребителите на растителни масла са вносители, особено що се касае до палмовото масло.
• За да се отговори адекватно на тези нови хранителни нужди, има необходимост от нови маслодайни култури и фуражи за високопродуктивно млечно говедовъдство.
• В Азия и Субсахарска (черна) Африка ще расте консумацията на плодове и зеленчуци, месо, млечни продукти и растителни масла, а ще спада потреблението на зърнени култури.
• В развитите икономически страни потреблението също се променя. Все по-голямо значение там имат безопасността и проследяемостта на храната, както и различни социални фактори и етически норми. Хората търсят повече храни, произведени чрез устойчиво замеделие, с по-малко въглеродни емисии. Те се интересуват откъде идва храната им и как е произведена.
• Когато благосъстоянието на населението расте, се променя и търсенето. В началото е важно храната да е в достатъчни количества. После идва търсенето на безопасна и достатъчна храна. Когато и тази нужда се удовлетвори, хората започват да се интересуват от хранителните и здравословните качества на храната, от наличието на ГМО и на етическите норми зад производството.
• В света има само половин милиард фермери, които трябва да нахранят 7 млрд. души, чийто брой непрекъснато се увеличава. Докато двигатели на производството са търсенето и технологиите, при консумацията традиционните фактори се променят. Това е най-характерно за САЩ, където динамиката на търсене и предлагане се изкриви сериозно от търсенето на биогорива, което не е обусловено от потребителите, а от държавната политика.
• Между 30 и 40% от реколтата в света се губи в процеса на производство. Други 17% се губят по веригата на доставки в развиващите се страни (12% в развитите). Потребителите в развитите държави също разхищават сериозен хранителен ресурс - 8% от храната се изхвърля от тях, в сравнение със само 2% - в развиващите се страни.