Какаовите плодове могат да се превърнат в сериозен източник за производството на пектин

Бразилски учени предложиха революционно приложение на обвивката на плодовете на какаовото дърво - за производството на пектин.

Какаовата обвивка, в която се намират използваните за производството на какаова маса зърна, представлява около 75-76% от теглото на плода (приблизително 500 гр.). В момента този продукт се счита за отпадъчен, като количеството му е значително. Един какаов плод (шушулка) дава 20-60 какаови зърна, а за направата на един килограм какаова маса са необходими 300-600 зърна. Друга интересна подробност е, че едно възрастно какаово дърво може да има до 6000 цвята годишно, но от тях се раждат средно едва около 20 плода.

Екипът от учени, водени от Lucia Cristina Viesmann от Universidade Federal do Parana, изследвал параметрите, които влияят върху добива на пектин, като време, температура и рН. От 100 гр. отпадъчен продукт те успели да извлекат ок. 10 гр. пектин. На всеки тон сухи какаови зърна  преработвателите получават близо 10 тона отпадъци от шушулки, така че съчетаването на двете производства на една площадка може да се окаже изключително атрактивно за индустрията.

В момента отпадъците от какаовото производство се оценяват на около 40 млн. тона годишно. С перспективата в следващите 10 години потреблението на какао да се увеличи с 30%*, пред страните-производителки се очертава един много сериозен екологичен проблем. Съвместяването на двете производства - на какао и на пектин - не само ще намали цената на какаото, но и ще реши проблема с отпадъците. То може и тотално да преобърне ситуацията на пазара на пектин, който в последните години се радва на нарастващ интерес и стабилни/ повишаващи се цени. В момента за индустриалното производство на този ценен текстуриращ и здравословен продукт се използват две основни суровини - ябълки и цитрусови плодове.

* Според наскоро излезли данни на компанията за какао и шоколад Blommer Chocolate Company, в следващите 10 години търсенето на какао ще се увеличи с 30% спрямо сегашните нива, което ще породи дефицит от 25% спрямо днешното предлагане. През 2020 г. търсенето в световен мащаб ще надвиши предлагането с 1 млн. тона.